Община Брацигово

АПРИЛ - име, което буди сълзи и гняв. Име, което звучи като тръба, разбудила мъртъвци. Име, което значи смърт и кръв, и ужас, но  и вечна слава.

Всяка година, когато вишните се отрупат с цвят ние си припомняме онези времена на геройство и плам. Припомняме си огъня в очите и страха в сърцето на всеки българин. Ние гледаме напред - към бъдещето, което ни обещава прогрес и развитие, но знаем, че някога едни хора, едни обикновени и страдащи хора са оставили кървави следи по не една улица и църква из цяло българско.

Историята крещи през вековете едно име, което буди сълзи и гняв – АПРИЛ 1876.

През Април 1876 година, без силна подготовка, с малко оръжие, с едно знаме - СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ, с една светла надежда, с пламък във всяко сърце и не без страх, народът заявява своето право - ДА БЪДЕ!

Брацигово също!

Кървавата романтика на тогавашната пролет ражда безсмъртието.

Достойният градски аптекар Васил Петлешков е една от иконите на България. Искал  да лекува с хапове, вяра и благородство. И с емблематичните дървени топове. Петлешков има гениална фраза, написана във възванието за бунта на 17 април от същата 1876г.:

“Бъди юнак неустрашим срещу неприятеля, сражавай се, воювай геройски, но не отказвай благоволението си и към роба.”

Всичко започва там. На “Синджирли бунар”, където Васил ще обяви мечтата за реалност. Мечтата е свободата. Реалността – смърт. В Брацигово 732- ма души с 463 пушки, 817 пищова и шест черешови дънера поели към вечността. А аптекарят Васил Петлешков глътнал отрова след краха на събитията и рекъл: “Сам съм – други няма! Аз ги водих, аз заповядвах….Аз ще умра, но и вашето царство дълго няма да живее…”

После клади. После подействала отровата. Но словото останало. Както и онези думи на Хасан паша. Врагът. Също начетен офицер, завършил френската военна академия Сен-сир : “Не може заради една буна да се затрие такава красота като Брацигово”. И го пощадява. Така гласи легендата.

Бързо и жестоко е наказана дързостта на въстаналите. Бунтът е разгромен, дръзналите да се опълчат са наказани, но бурята само се е скрила в клоните на някой шипков храст и като настръхнал хищник чака да скочи, да разкъса плътта на търпението и да напои земята с още кръв.

Наследството, което ни завеща Април, не е в метежа на битката, не е в обръчите на топчето или в пукота на пушките. А в силата, в импулса на майката да запази със собственото си тяло своята рожба. В мъката да гледаш как отвеждат любимия мъж, брат, баща или син на смърт. В силата да пееш и да плачеш, проклинайки и благославяйки живота си.

Лесно е сега да съдим и много редове да изпишем за онези минали времена. Лесно е да се разхождаме из улиците и да говорим за това що е робство, присъствие, потисничество, свобода. Лесно е да следим дати и факти, да броим време и личности.

Трудното е да ИЗДЪРЖИШ. Да направиш така, че главата ти да не падне отсечена. Да се опазиш още ден, още час, в който да бие сърцето ти.

Брацигово успя!

От всички героични битки, от всички безсмъртни подвизи тази е най-достойната му.

Другото се знае. Другото може да се пипне с ръка, да се направи на паметник или на книга. Важното е какво се крие зад всички мемориали и страници.

Важна е не безсмъртната диря, а към какво ни отвежда тя.

Поклон пред подвига на Априлци!