Община Брацигово

Община Брацигово има богато културно-историческо наследство. На територията на общината има много веществени доказателства, оставени от траки, римляни, славяни и българи.

Античност

Археологическите данни посочват наличие на праисторически хора по тези места. Доказано е, че тези земи са били обитавани от тракийското племе беси. За това, че тук са живели траки, говорят редица факти. При разкопките на една от могилите в местността „Клисурата“ са намерени останки от тракийско погребение. При прокарване на шосето за село Равногор през 1924 г. е открит зидан гроб. През 1926 г. при строежа на жп линията Брацигово–Пещера, край местността „Пърлеви чешми“, са изкопани древни железни оръдия, наподобяващи сърпове. През 1928 г. при каптиране на извора в местността „Св. Троица“ са намерени монети от IV век пр. Хр., както и монети от II и IV век.

От околностите на града произхожда единична находка на бронзова монета на тракийския град Одрюза (днешен град Пловдив), „Тип 2“ (ІІІ – ІІ век пр.н.е.), по класификацията на К. Кисьов – директор на РИМ – Пловдив, който се съхранява в частна колекция в Стара Загора^.

През 46 г. пр.н.е. римският император Клавдий покорява траките и превръща земите им в провинция Бесика. Римляните постепенно ги приобщават към своята култура, като строят пътища, сгради и др. Така например, местността „Въртян камен“ е осеяна от стари зидове. Има много бели камъни, чужди по произход на местността. Тук са изровени сечива, монети, глинени гърнета, кюпове и др. съдове. През 1927 г. е намерена бронзова статуетка на Атина Палада в местността „Лупово“ (на латински lupus значи вълк). До местността „Въртян камен“ е прокаран калдъръм, поради което местността се нарича Друма. А местността „Кръстец“ е останала с името си като кръстопът на римски пътища. От римско време е местността „Банището“, сега минерален извор на Брацигово. Наследство от римско време е и рударството. В местността „Барутчийницата“ има запазени дебели слоеве от сгурия – белег за топени руди и метали. От римско време са останали и редица религиозни култови обичаи, какъвто е Празникът на русалките на Спасовден.

Средновековие

През 578 г. славяните окончателно се настаняват на Балканския полуостров. Край Брацигово има местност "Драгуница", за която се предполага, че носи името на славянското племе "Драговичи".

Основа на техните стопанства са били задругите (стопански обединения на родове със старейшина начело). Предполага се, че от времето на задругите са останали такива големи родове в Брацигово като Търпоманови, Ликоманови, Юрукови, Петлешкови и особено Гюлеметов

Възраждане

Един от първите майстори през Възраждането е известният брациговски строител Никола Тончев Устабашийски (учител на Колю Фичето). Негово творение са такива прекрасни архитектурни сгради, на които се радваме и днес, като: църквите "Св. Марина" в Пловдив, "Св. Богородица" в Пазарджик, "Св. Димитър" в Пещера, "Св. св. Петър и Павел" в Сопот, "Св. Никола" в Карлово и др. Друг известен майстор е Иван Христов Боянин, построил църквата "Св. Неделя" - София, Католическата църква в Пловдив, Боянски водопровод, читалище "Тръндафил" - Брацигово 1872 г. Същите са награждавани за майсторството си от султана с мундир, диплом и сабя. Други известни майстори са Атанас Христов Гърнето, построил храма ни "Св. Йоан Предтеча" и Иван Драгов, построил камбанарията към него. Има данни за брациговски майстори, демонстрирали голямо умение в градежа на Рилския манастир и в двата етапа 1816 и 1834 г., мостa на Марица край Одрин, моста в Солун, за което са наградени от Великата порта.

През 1875 г. от 3054 жители на селището - 403 са били дюлгери. Именно това става причина през 1912 г. в Брацигово да бъде открито Сградо-строително училище, сега Професионална гимназия по строителство и архитектура.
Владеейки до съвършенство каменоделското изкуство и познавайки много добре качествата на камъка, като строителен материал, благодарение на старите им връзки с Италия и италиански майстори, брациговци внедряват нашироко употребата му, както и тази на тухлите в строителството. Те заменят дървените колони, паянтовите арки и сводове, с масивни, изградени от камък или тухли, усъвършенстват тяхната конструктивна форма и я подчиняват напълно на архитектурно-художествените изисквания. По такъв начин нашите майстори първи възстановяват похватите на монументалната църковна архитектура през епохата на Възраждането.

Изобщо творчеството на Брациговската архитектурна школа е в пълно съответствие с прогресивното архитектурно развитие през Възраждането, близко и понятно на народа и отразяващо неговите стремежи и вкус.
(за повече инфoрмация вж. П. Берберлиев, В. Партъчев, "Брациговските майстори - строители", С., 1963).