Община Брацигово

Читалищата в община Брацигово

Читалище "Васил Петлешков - 1874"
Към най- голямото читалище в община Брацигово функсционира библиотека с над 43 938 регистрационни единици обособени в три специализирани отдела. Тук могат да се намерят и 8 периодични издания. Структурата и е: читалня, заемна със свободен достъп и две фондохранилища. Обслужва 617 читатели.
В момента се работи по въвеждането на електронен каталог. За целта са закупени три броя компютърни системи, които са инсталирани в Справочен отдел с осигурен достъп към интернет. Към читалището има курсове по пиано, художествено слово и народни танци.
През месец декември 2004г. тъжествено беше отбелязана 130-годишнината на читалището.
В най - голямото читалище на общината отскоро се работи в посока разработване на проекти и обмяна на опит с други културни центрове, за привличане на допълнителни средства и осигуряване на нови форми и дейности, подобряване обслужването на гражданите и адаптиране към новите условия на работа. Това е положителна тенденция, която вдъхва оптимизъм за бъдещето на читалището като традиционно средище на духовния живот в нашата община.

Читалище "23-ти април 1876 г. - 1909" - с. Равногор
В него работи библиотека с повече от 9 000 тома, която обслужва 225 читатели. Към читалището функционира самодейна фолклорна група от 15 човека. Тя взима активно участие във всички традиционни чествания в село Равногор.

Читалище "Просвета - 1911" с. Розово
Тук библиотечния фонд е от 9560 тома, които се ползват средно от 412 читатели. Във самодейната фолклорна група към читалището участват 34 човека. Със своите автентични носии и сполучливо пресъздаване на традиционни обичаи, самодейците от село Розово многократно печелят призове на различни събори и надпявания. Тази година, на събора в м. "Цигов чарк" групата спечели правото да участва на фестивала в гр. Копривщица, където ще бъде единствен представител от общината.

Читалище "Св. Св. Кирил и Методий - 1929" - с. Исперихово
Културно-просветното дружество развива своята дейност в най- голямото село от състава на Брациговска община.
Към читалището функционира библиотека с 12 401 тома, която обслужва средно по 144 читатели годишно.
Многообразна и пълноценна е и самодейността на жителите на с.Исперихово, която през последните години се конкретизира в няколко направления:
- детска самодейност - функционира танцов състав „Испериховче";
- самодейност за възрастни - група за стари градски песни „Детелина";
- работа по проекти -разработени два проекта към Министерство на Културата за съфинансиране на дейности, един проект към „Глоб@лни библиотеки", съществуват разработени проекти, които очакват финансиране;
- публични изяви - редовно участие във фестивала на старата градска песен в Пловдив - „Нежни чувства", в събора на с.Дорково, в събора на с.Радилово, в ежегодния преглед на художествената самодейност в общинския център Брацигово, записи в телевизия „Евроком -Пловдив" и национална телевизия СКАТ и др";
Читалището осъществява своята дейност по предварително изготвен културен календар за съответната календарна година изработен съвместно с всички действащи институции в населеното място - кметство, училище, детска градина, пенсионерски клуб, църква.

Читалище "Съгласие - 1902" - с. Козарско
Тук библиотеката разполага с близо 11 000 тома и се ползва средно от 154 читатели. В читалището основна роля играе самодейния състав за "Стари градски песни", който взима участие във всички местни и общински празници. Групата от с. Козарско многократно взима участие и в регионалните прегледи в гр. Пловдив.

Читалище "Никола Йонков Вапцаров - 1903" - с. Бяга
Във читалищната библиотека се намират близа 12 000 тома, които се ползват от 280 читатели. Тук самодейците участват в състав за художествено слово и вокална група.

Църква "Св. Йоан Предтеча"

Храмът Божий посветен на "Св. Йоан Предтеча" в Брацигово е започнат през 1832г. и е завършен през 1833г. от най-добрите брациговски майстори начело с първомайстор Атанас (Насе) Гърнето. Сградата представлява една от много рядко срещащите се църкви с два купола.
За по-добра акустика по вътрешните стени са вградени стомни и гърнета, от което произлиза и името на майстора на църквата.
Разпределението и вътрешните пропорции са оразмерени учудващо точно.
Външната архитектура на църквата говори за нейните строители като за оформени вече творци. Иконостаса на църквата и владишкия трон са изработени от майстори на Тревненската дърворезбарска школа.

По-късно църквата била преустроена - разширени били прозорците, единият купол бил затворен, а другият - извисен, стълбата за емпорията била изместена и контрафорсите отвън били изсечени. Тя представлява една от много рядко срещащите се църкви с два купола. Външната архитектура на църквата говори за нейните строители, като за оформени вече творци. Особено характерна е западната фасада. Брациговци прилагат и усъвършенстват криволинейните форми много рано и те са важна характерна черта на творчеството им.

СВЕЩЕНИЦИТЕ, КОИТО СА СЛУЖИЛИ В ХРАМА

/Из летописната книга на църквата "Св. Йоан Предтеча"/

"И никой се сам не сдобива с тая почит,

освен ония, който е призован от Бога"

Първите свещеници в този край са се учили в близкостоящите манастири "Св. Богородица" и "Св. Врач" над село Кричим. Летописецът е записал имената на служителите в Брацигово:

1. Свещеник Зафир от с. Дебращица, служил в параклиса на мястото на днешната църква.
2. Свещеник Кънчо от Брацигово - за него Чибис пише: "Едно предание поддържано от поколението на Поп Кънчо говори, че "Поповата планина" била откупена от юруците срещу закараните от попа 7 товара жълтици.."
3. Свещеник Стоян
4. Свещеник Гачо от Батак
5. Свещеник Димитър Мешекопаранов - пръв основал девическо училище, в което е преподавал.
6. Свещеник Пейо Пеев
7. Свещеник Никола Троянов - поп Сокол, един от организаторите на Априлското въстание 1876г., председател на революционния комитет в Брацигово. Осъден на смърт чрез обесване.
8. Свещеник Димитър Арнаудов, участник в Априлското въстание от 1876г., осъден на затвор. Починал през 1909г.
9. Свещеник Йордан Кънев, участник в Априлското въстание от 1876г. Дългогодишен архиерейски наместник в гр. Пещера. Починал през 1923г.
10. Свещеник Васил Недов, починал през 1924г.
11. Свещеник Иван Димитров, участник в Априлското въстание от 1876г.
12. Свещеник Варлаам от Македония.
13. Свещеник Никола Гълъбов, завършил самоковската семинария, служил две години в Брацигово и починал през 1915г.
14. Свещеник Трифон Стоянов, служил в Брацигово от 1912 до 1916г., "ходил като делегат в Европа пред ОН от името на македонското духовенство по македонските дела".
15. Свещеник Васил Каракънев, служил през 1919 - 1920г.
16. Свещеник Александър Янчев, служил от 1922 до 1924г.
17. Свещеник Симеон Мисов от гр. Тетово, Македония, служил от 1923 до 1932г.
18. Свещеник Георги Пенчев, служил 1926-1967г. Той е летописецът на църквата.
19. Свещеник Петър Кабов - роден 1919г. в Брацигово, починал през 2004г. Дългогодишен архиерейски наместник в гр. Пещера, той се ползва с голяма популярност в околията.
20. Свещеник Любомир Траянов от гр. Пещера. Служи от 2.10.2004г. за свещеник в храма на Брацигово.

Най-високата камбанария на Балканския полуостров

Ярък пример за майсторството на Брациговските строители е построяването на най-високата камбанария на Балканския полуостров през 1884-1886 година от Иван Драгов. Цялата височина на камбанарията е 35 метра, разпределена на 4 етажа в съотношение 3/2/2/1. Така с помощта на прости аритметични отношения, майстор изградил архитектурна композиция, чиито отделни части са свързани в хармонично единство. Камбанарията е оборудвана с две камбани и часовник. Камбанарията в Брацигово е построена от майстор Иван Драгов през 1884 - 1886г. С нея се завършил общият градоустройствен силует на възрожденското селище Брацигово. Със своето основно решение и с общата си архитектурна композиция, камбанарията принадлежи към възрожденската архитектура, но по детайл и украса тя е възприела някои навлезли след Освобождението влияния на съвременната западноевропейска и руска архитектура. Кулата била замислена по-ниска, но по време на строежа Иван Драгов променил проекта и я издигнал по-висока. Камбанарията има една характерна конструктивна особеност. Стените на долните два етажа са каменни и много дебели, останалите два етажа са иззидани с тухли. Камбанарията е окачена на самостоятелна дървена конструкция, стъпваща върху каменните зидове на границата между камъка и тухлата. По такъв начин тухлените зидове носят само паянтовия купул, който е горен завършек на камбанарията. Това умело устроиство, израз на зряло техническо майсторство, осугрява вертикалното тяло срещу големите хоризонтални сили, които биха са получили при земни трусове. Силните земетресения, на които е бил подложен този район, досега не са се отразили неблагоприятно върху здравината на камбанарията. Височината на отделните полета намалява, но те са все по-сложно и по-богато разработени. Най-долната част е без отвори, на втория етаж има 4 прозореца, а на третия и четвъртия - по 8. Прозорците имат различна форма. Курнизите, които ги делят, също се променят от по-прости към все по-сложни. Отношението между първите два и вторите два етажа, без купола, е точно 3:2. Етажите отделно са в отношение 3:2:2:1. Така с помоща на прости аритметични отношения известният майстор Иван Драгов успял да изгради архитектурна композиция, чийто отделни части са свързани в хармонично единство.

Брацигово и параклисите му

..."Пишело бунтовно време

завети в кървави писма

Брацигово на бойно стреме

развей ли знамена..."

Автор - Димитър Аджеларов

Заселниците на Брацигово /Брацигово се споменава в документ от времето на Сюлейман Законодателя /1520-1566/ от тогавашното преброяване на населението/, установили се след залеза на Втората българска държава; придошлите тогава т.нар. мърваци, на който било възложено добиването на желязо във вигните, както и преселниците тракийци, не са били само хора на робския труд, загрижени за оцеляването, а са носели висока духовност с принадлежността си към православната вяра на Св. Цар Борис Покръстителя.

Разковничето за духовното израстване на Брацигово е тази заварена и донесена християнска традиция, която възражда българските обичаи и традиции. Това са правели векове, онези 32 семейства, които са плащали данъци на османската държава, както и придошлите в края на 18 век арнаути, т.нар. българи от Костурско, изселили се от родните крайща поради насилията и издевателствата на войскарите на енинския владетел Али Паша Тепеделен.

За преселването на тези около 200 семейства в селището, с името Брацигово ни известява следния надпис на чешмата при параклиса Св. Тодор : "Во время преселения согради се сей източник за спомен на преселението 1791г. , 7 юлия". Арнаутите, т.е. македонските българи, освен заварените железодобив и земеделие - тогавашния поминък, донесли новите занаяти като дюлгерството, дърводелството, грънчарството, каменоделството и др., които по-късно се обединяват, а това е по времето на Възраждането, в еснафски сдружения.

За душевността на брациговци говори и това, че то само се е опазвало от кърджалииските нашествия в края на 18 и началото на 19 век, за което пише Ив. Иерениев: "Приказва се, че до 1800г. селото е било оградено с крепост /кале/, та само на две места - капията и кулата се влизало в него. При втичането и изтичането от селото реката се затваряла с кюпенци /врати/, които са се спущали, когато е било потребно. Над вратите на капията и кулата били построени кули, в които се пазело по ред. Службата на тия, които пазели кулите, се състояла в следното; като видят, че идват турци да затварят вратите и да обадят на населението да излезе за отбрана".

Само след един човешки живот тези крепостни стени са били възстановени, за да приютят седемте селища по време на Априлската епопея от 1876г.

Останал е спомена за онези времена в названието на днешния площад Капията, а на мястото на кулата е построен днешния дом за деца "Ана Гиздова".

Делото на майсторите от брациговската строително-архитектурна школа по времето на Възраждането, оставила забележителни постройко по цялата империя - църкви, мостове, къщи и др., е православният храм Св. Йоан Предтеча в центъра на Брацигово, един достойно изпълнен дълг към поколенията.

Забележително за нашия град е и това, че по времето, когато навсякъде, където живея българи и се е налагал гръцкия език - в училищата и в благослуженията, за брациговци този въпрос е бил решен, защото никога те не са чували да се говори на гръцки език. Децата са ходили от начало в килийни училище към църквата - още в началото на 19 век, през 30-те години вече има отделно училище, а през 1875 вече е имало мъжко училище с 300 ученика и девическо с 150 ученички.

Икономическото замогване на Брацигово в последните десетилетия на османското владичество, както навсякъде у нас, особено с разпространяването на производството на розово масло, на бубарството, дърводобива и др. подпомага духовното издигане на жителите. Особено голям принос за това има Васил Петлешков, който изгражда дом за читалище, което през 1874г. започва своята дейност под името "Тръндафил".

Получават се и се четат в. "Знаме" , и в. "Напредък", след това се играят пиесите "Многострадалната Геновева" и "Светослав и Невенка", в която главните роли се играят от Васил Петлешков и жена му Мария.

Брацигово оставя името си в националната история с участието си в Априлското въстание от 1876г. с уникалната си организация - седем селища се събират зад издигнати крепостни стени и се сражават, под благословеното от поп Сокол бунтовно знаме, с 1333 бойци, шест черешови топа, конница. Цели седемнадесет дни българите от този край са опиянени от свободата, радват се на всяка победа над башибозука, който не успява да пробие отбраната....Величавият подвиг на Водителя на въстанието Васил Петлешков, който между двата огъня пред Хасан паша остава в паметта на поколенията с думите: "Аз водих, аз заповядах...Сам съм, други няма!..." ще смайва пришелците. Защото още съвременниците му коленичат пред името му като пред национален герой.

Начело на бунтовниците от Брацитово и околните села - Равногор, Бяга, Козарско, Жребичко, Радилово и Капитан Димитриево се сражават свещениците Никола Троянов - поп Сокол, свещ. Илия Димитров, севщ. Ангел Сандъкчиев, свещ. Тодор Трифонов и др. повечето от които дават живота си за Свободата.

Когато Константин Иречек посещава Брацигово в края на 19 век пише: "Брацигово ме изненада със своето оригинално местоположение, сгради и население. Неговите 530 високи къщи с червени стрехи и тъмносиви стени са гъсто сбити. Тесните улици който, ту се издигат нагоре, ту се спускат надолу по неравния терен, издадените чардаци и чакми на пръв поглед напомнят средновековните градове в западна Европа. На източната страна над цялото местопожение господства бяло училище на три ката, съградено преди 2 години. Особено впечатление прави масивната каменна църква "Св. Йоан Кръстител" от 1833г., вътре тъмна, с две кубета. Жителите 3154 души се делят на 3 народописни елемента, които живеят в отделни части на града".

В църквата "Св. Йоан Предтеча" е укрити и съхранено бойното знаме на априлските въстаници от 1876г., за да стигне до нас.

През 1892г. Брацигово е обявено за град с решение на Народното Събрание. Жители на града участват в освободителната руско-турска война от 1877-1878г., сръбско-българската война през 1885г., балканските войни през 1912-1913г., Първата Световна Война през 1914-1918г., участват в политическите борби през 1923-1925г., после през 1941-1944г., в Отечествената война през 1944-1945г. През 60-70-ге години на миналия век преживява икономически и духовен подем, с три средни училища и театрални постановки в читалището на професионално равнище. Тогава Брацигово се преобразява като съвременен град и става център на община с 6 села.

И верни на традицията, завещана от столетия, в Брацигово и околността, местните жители реставрираха и почитат завещаните от дедите параклиси на Св. Атанасий, Св. Тодор, Св. Георги, Успение Богородично, Св. Марина, Св. Св. Апостоли Петър и Павел, Въскресение Господне, Покров Богородичен, Въздвижение на Св. Кръст, Св. Петка, Св. Йоан Рилски, Св. Архангел Михайл, Св. Стилян Пафлагонийски. Почитат се и местата, където са се намирали християнски храмове, а именно Св. Илия и Преображение Господне. Възобновена е църквата при някогашния манастир Св. Троица.

Къща-музей на Васил Петлешков

Това е родната къща на Васил Ангелов Петлешков. Построена през 18в.от родителите на родния му баща Найден Велчев и реставрирана през 1976г. В този дом на 14.01.1845г. е роден Васил Петлешков в семейството на Екатерина и Найден Велчеви. Бащата умира рано. Майката се омъжва за брациговския чорбаджия Ангел Петлешков, който осиновява сина и. През 1873г. Петлешков завършва в Цариград “стодневни” курсове за аптекар. Завърнал се в родното Брацигово, той неуморно работи за културното издигане на населението. Под негово ръководство през 1874г. е създадено читалище”Тръндафил”, на което той е председател.
В навечерието на въстанието, от 14 до 16 април , апостолите от ІV революционен окръг свикват историческото събрание в местността Оборище.Тук присъства и Васил Петлешков. Той е избран за председател на комисията, която трябва да изработи военния план на въстанието в окръга и възванието към народа.
Думите му “Сам съм- други няма. Аз водих, аз заповядах, други не търсете” изречени между пламъците на два огъня, останаха за вечни времена в нашата история.

Етнографски музей

Попова къща
В тази къща построена през 1847г от братята Зафир и Михаил Попови и реставрирана едва през 1981г. се помещава музеят на Архитектурно-строителната школа през Възраждането – посветена на прочутите брациговски дюлгери.
В Архитектурната школа е показан богат снимков материал от живота на първомайсторите, майсторите, калфите и чираците. Показани са тяхни инстоменти и фрагменти от работа им. .Изложен а е оригиналната кондика /закон/ на строителния еснаф .
Брацигово е населявано в древността от Траки, Римляни, Славяни и Българи, и всички те са оставили следи от строителна дейност.
Архитектурно- строителната школа възниква през ХVІІІ в. след преселването на 150 семейства от Норманско /Егейска Македония/. Брациговските майстори-строители са прочути с умението си да обработват камък.Те са най- търсените майстори в Рилския манастир, тъй като усъвършенстват и разпространяват трикорабната псевдобазилика характерна за църквостроенето по онова време. Из под ръцете на брациговските майстори –строители са излезли много църкви и манастири най – известните от които са:
-църквата “Св.Неделя” в Батак е построена през 1813г. от майсторите:Марко Зисо и Петър Чомпъл.
-църквата в Рилския манастир е построена от майстор Исидор през 1816г.,а при възстановяването на манастира /1816 –1819г./след пожарите участват майстор Исидор и Насе Гърнето и мн.др.
-църквата “Йоан Предтеча” в Брацигово построена през 1832-1833г. от Насе Гърнето, а през 1884- 1886 г. и -камбанарията построена от от майстор Иван Драгов. Цялата височина на камбанарията от основите до върха е 28.61м. /З8 аршина/.Тя е най-високата отделна камбанария на Балканския полуостров.
-църквите”Св.Богородица” в гр.Пазарджик, “Св. Марина “в гр.Пловдив, “Св.Атанас” и “Св.Богородица” в Калофер, “Св.Йоан Предтеча” в Казанлък, “Св.Неделя” в София и още много култови сгради.
Под тяхните ръце израстват прекрасни образци на Българската Възрожденска архитектура като обществени здания , училища и жилищни архитектурни ансанбли в стария Пловдив, София, Карлово ,Елхово, Пазарджик, Брацигово и други.
Брациговските майстори се славели и със строителството на инженерни съоръжения – мостове и водопроводи. При построяването на моста над р.Струма/ Кресненското дефиле/ през 1864г.майстор Иван Боянин е награден от Султана с грамота, мундир с еполет и е признат от него за “архитект – практик”.
Попови къщи разказват преданията на старите дюлгери, че Никола Фичев /Кольо Фичето/ идвал в Брацигово като калфа и щял да става зет на един от майсторите. И когато Никола Фичев замислил да строи моста над р.Осъм в Ловеч, той писал писмо до еснафа на дюлгерите в Брацигово, в което моли да му изпратят добри майстори. Еснафът веднага се отзовал на молбата му.
Тук е съхранен и прочутия мещровски речник – словар на майсторите състоящ се от около 700 думи – кодове, с които те са наричали важните за дейността си пособия и елементи, за да не издават тайнството на занаята.
С фотоси, вещи и архитектурни макети къщата едва ли може да побере огромното дело на прочутата брациговска строителна школа.

Кънева къща
Къневата къща е построена през 18 в. и е реставрирана през 1986г.Тя е и етнографския музей на града, в който са изложени вещи и инвентар за бита, поминъка, занаятите, облеклото и културата на жителите от град Брацигово и региона.
Експозицията е изработена в няколко направления: “Земеделие”, “Дърводобив”,”Занаяти”. Показано е с фотоси и оригинални инструменти обработката на земята, извършването на розопреработването в 150 гюлпани /розоварни/, тъй като в миналото маслодайната роза е заемала големи площи обработваема земя не само в Брацигово, но и в селищата Розово, Козарско, Бяга. Изложени са части от бичкиджийниците съществували по рекичките около града, а също и инвентар от кацарски работилници.
Домашните занаяти са представени със оригинални предмети: хурки, вретено, мотовилки, дараци, стан за тъкане на черги.
Изложени са и традиционните облекла от региона.
В етнографската сбирка на Кънева къща може да се видят и брациговските празници и обичаи.Тук са изложени обредни пити и хлябове, подредени са и три интериора, на бедно земеделско семейство, средно заможно и заможно семейство.

Исторически музей

Историческият музей на града е създаден през 1926 г. от група учители, които откриват скромна сбирка в старото читалище. Днес в него най-многобройни са музейните експонати, свързани с революционните борби на местното население. Тук са знамето, ушито от Ана Гиздова, оригинални черешово топче, библия, нож и револвер, върху които са се заклевали въстаниците, както и много предмети, принадлежали на брациговския герой Васил Петлешков. В неговата къща, построена през 1872 г. от майстор Иван Боянов, се помещава първото читалище "Трендафил"- открито на 15 декември 1874г.

За първи път историческа сбирка в града е открита на 05.11.1988г.и се е помещавала в сградата на тогавашното начално училище.По-късно сбирката е пренесена в отделно помещение в сградата на градския съвет и получава статут на исторически музей. От 1956 след откриването на дом – паметника на културата историческият музей се помещава в две от залите на втория му етаж и има възможност да покаже по-голяма част от експонатите си. Експозицията тематично обхваща периодите: Възраждане, Нова и Най-нова история. и дава сведения за възникването на селището, за неговия поминък, както и за духовното израстване на жителите му. Централно място заемат подготовката, избухването и хода на Априлското въстание в Брациговския въстанически пункт. Измежду експонатите на музея са оригиналите, останали от величавите борби на Априлци- пушки, ятагани, пищови и др. Тук е и единственото оригинално черешово топче в България и знамето на въстаниците, ушито от учителката Ана Гиздова.

Следват вещи, свързани с революционните борби и участието на населението в тях. Експозицията завършва с материали за успехите в развитието на Брацигово и общината днес.
От 1988 год. историческият музей е настанен в нова, специално построена за тази цел сграда, която позволява на голяма площ да се разгърне и изложи събраното и съхранено ценно наследство характерно за бита, поминъка и културата на някогашните мърваци, дюлгери и розовари.

Измежду експонатите са оригинални пушки, ятагани, пищови и др. Тук е единственото оригинално черешово топче и знамето, ушито от учителката Ана Гиздова. Съхранено е и ценно наследство за бита, поминъка и културата на дюлгери и розовари.

В навечерието на въстаниетo от 14 до 16 април, ръководителите на ІV революционен окръг свикват историческото събиране в местността Оборище. Присъства и Васил Петлешков, избран за председател на комисията, която трябва да изработи военния план в окръга и възванието към народа. Петлешков обявява въстанието на "Синджирли бунар" - площад в града, ограден с възрожденски къщи. Под изработеното от Ана Гиздова знаме се събират 1 333 бунтовника от седем селища. Те разполагат с шест черешови топа, 463 пушки и 817 пистолета. Седемнадесет дни те са опиянени от свободата и се радват на победите си над местното турско опълчение, което не успява да сломи тяхната съпротива.

Брацигово не е дало много жертви в сравнение с други въстанали градове и заслугата за това е в голяма степен на Васил Петлешков, неговия край е трагичен. Преди да се предаде, той глътнал предварително приготвена отрова, за да не попадне жив в ръцете на турците, но тя не подействала веднага. Закарали го при пашата вече замаян и почернял и го поставили между два огъня. Което не му попречило с невероятно мъжество да изрече думите, с които остава завинаги в българската история: "Сам съм, други няма. Аз водих, аз заповядвах, други не търсете."

РАБОТНО ВРЕМЕ НА МУЗЕЯ - БЕЗ ПОЧИВЕН ДЕН

от 8.00 ч. до 12.00 ч.

от 13.00 ч. - до 17.00 ч.

тел: 03552/2178
тел: 0878525699