Община Брацигово

Почетни звания

Със звание „Почетен гражданин на град Брацигово” и „ Почетен жител на селата Равногор, Розово, Бяга, Исперихово, Козарско,      Жребичко„ се удостояват физически  лица  с  изключителни  заслуги  и  особен  принос  в  областта  на  обществения, стопанския,
социалния, културния и спортен живот на общината и селищата :

1. За значителни постижения, които са със съществен принос за развитието на града, общината ,селата на територията на Общината и на Република България.
2. Автори на стойностни литературни,художествени,музикални и други творби,посветени на  град  Брацигово,  и  селата  на  територията  на  Общината  които  обогатяват  културно- историческото наследство на града и селата.
3. За   постижения   и   заслуги   в   областта   на   културата,   науката,   образованието, изкуството, здравеопазването и спорта.
4. Дарители и баготворители, чиито дарения са с непреходна стойност за общината.
5. За проявен изключителен героизъм при спасяване на човешки живот, имущество и предотвратяване на престъпления.
6. При други изключителни заслуги с обществена значимост.
    

ВАСИЛ ПЕТЛЕШКОВ

/1848 – 1876/ 

Спицерин. Национален герой. Организатор и ръководител на Априлското въстание от 1876 г. в Брациговски въстанически пункт. Председател на комисията в Оборище за изработване плана на въстанието. Подписал Възванието към българския народ. Изгорен жив на кладата през май 1876 г.

Изрекъл думите: „Сам съм, други няма! Аз водих, аз заповядах - други не търсете“.

Почетен гражданин за вечни времена.

АТАНАС ЗЛАТКОВ

/1894 – 1985/

Политически деец  за граждански права от началото на ХХ век. Емигрант в Гърция и тогавашния СССР. Участник в Гражданската война в Испания от 1937 г. като ръководител на интернационалните бригади за защита на Испанската република. След това работи в тракторен завод във Волгоград, където го заварва Втората световна война и завода се преобразува в завод за производство на танкове за фронта. През 1944 г. се завръща в България след  двадесетгодишно отсъствие. Тук заема ръководни длъжности в различни стопански сектори. От 1951 заема ръководна длъжност в МВР с чин подполковник. Награждаван е с различни отличия като орден „Народна република България“ l степен и ордените „За народна свобода“ – l и Ⅱ степен и е първият избран за „Почетен гражданин на Брацигово“  от втората половина на ХХ век

ГЕОРГИ ДИМЕНТИЕВ

 Роден е на 23 ноември 1957 г. в Перник.

Световен и европейски шампион по културизъм на ILBB. Притежател на общо 25 титли. Завършил е Националната спортна академия. През деветдесетте години  на ХХ век е директор на СУ „Народни будители“.

Работи като учител по физическо възпитание и спорт. Почетен гражданин на Брацигово от 1997г.

проф. д-р ПЕЙО МИШЕВ

/1920-1990/

Сърдечно-съдов хирург, един от съратниците на проф. Чирков, и един от основателите на Университетска болница „Св. Георги“ – Пловдив. Почетен гражданин на Брацигово от 2010г.

ТЪРПО РАШАЙКОВ

/1930 - 2009/

Краевед, публицист, общественик, музеен деятел, спортен активист. През 1961 г. Търпо Рашайков е избран за председател на Градския народен съвет и повече от 10 години е на този пост. По негово време за първи път се прави градоустройствен план на Брацигово и започва плановото изграждане и благоустрояване на града. Раждат се новите квартали западно от болницата, квартал „Банята”, полагат се стотици нови метри водопровод и канализация. Негово дело е външният водопровод в курорта „Атолука”. По времето, когато е кмет, се павират улиците и се поставят тротоари. По негова инициатива се именуват всички улици в града и се номерират сградите. Негова заслуга са новата сграда на общината, Летният кинотеатър, Универсалният магазин и редица други обществени сгради. Работил е като председател на РПК-Брацигово, председател на ТКЗС „Атанас Кабов”. Години наред е директор на Градския исторически музей и директор на ТПК „Никола Мишев”. Търпо Рашайков е създател на културно-просветното дружество „Костур”, което развива активна дейност в продължение на години. Той е автор на родословното дърво на няколко брациговски рода. Почетен гражданин на Брацигово от 2010г.

проф. д-р НИКОЛА КАРАКЪНЕВ

Той е неврохирург. Някои от най-важните моменти, в които помощта и активната намеса на проф. Каракънев са изиграли важна роля за града и общината са: Благодарение на него през 1977 г. Брацигово е обявено за самостоятелна териториална единица в рамките на тогавашния Пазарджишки окръг. Каракънев спасява брациговци от най-страшните им кошмари - да са част от Пещерска община, каквито са тогавашните намерения на официалната власт. Спасява ПУЦ от закриване по онова време, както и преместването на Техникума по строителство в окръжния град. Съдейства за оширяване регулационните граници на Брацигово и изграждането на днешния нов квартал с над сто парцела. Почетен гражданин на Брацигово от 2011г.

ДАНИЙЛ  ЮРУКОВ

/1852 – 1926/

Учен, общественик, издател. Първия кмет на Брацигово. Бил е депутат в Областното събрание на Източна Румелия. Между 1882г. и 1885г. е член на Постоянния комитет на Източна Румелия. Редактор е на в. „Съединение“. През 1885 г. става член на Временното правителство на Източна Румелия след провъзгласяване на Съединението. Става народен представител през 1886 г. при допълнителните избори. След контрапреврата от 11 август 1886 г. като русофил емигрира и се завръща през 1894 г. От 17 ноември 1894 до 2 ноември 1896 г. е кмет на град Пловдив, след което е депутат в IX Обикновено народно събрание от Пещерска околия. През 1895 г. взема участие в създаването на Търговско-индустриалната камара в Пловдив. От 1900 г. редактира в. „Свободна дума“. От 1901 до 1902 година е търговски агент в северномакедонския град Скопие, а от 1902 до 1904 година е в източно македонския град Сяр. Почетен гражданин на Брацигово от 2017г.

АТАНАС БОТЕВ

Роден е през 1932 г. Най-дълго управляващия кмет на Брацигово от новото време. Създател на селищна система Брацигово през 1977 г. Почетен гражданин на Брацигово от 2017г.

генерал – лейтенант НИКОЛА ГЕНЧЕВ

/1897 – 1962/

Учи в Брациговската гимназия, след което постъпва във Военното на Негово Величество училище, като след две години и половина е произведен в чин офицерски кандидат и изпратен на фронта. Зачислен е в 9-и пехотен пловдивски полк. На 1 август 1917 г. е произведен в чин подпоручик, а от 30 юни 1919 г. е поручик. „За отличия и заслуги през третия период на войната“ съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната като взводен командир в полка е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас. Служи в 9-и пограничен участък. През 1924 г. е назначен на служба в 8-и пограничен участък, след което от 1925 г. е на служба в 11-а пехотна дружина. От 1930 г. е на служба в 21-ви пехотен средногорски полк, а от 1932 г. е домакин на 2-ра дивизионна болница. През 1934 г. е назначен за адютант на 2-ра военноинспекционна област, през следващата година е назначен за командир на дружина от 9-и пехотен пловдивски полк и на 6 май 1935 г. е произведен в чин майор. За антимонархическа дейност е уволнен от армията през 1935. Възстановен през 1942. На 14 септември 1944 е назначен за командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия.
От 20 юли 1945 е командващ 3-та армия. От 20 декември 1945 началник на Канцеларията на Министерство на войната. Уволнен на 1 октомври 1946. По-късно осъден и изпратен в затвора в Белене. Почетен гражданин на Брацигово от 2010г.

ВЛАДИМИР ПАРТЪЧЕВ

/1897 – 1987/

Краевед и общественик. Огромна е заслугата му за проучване на делото на Брациговската строителна школа, плод на много пътувания по градове и села – у нас и в чужбина, започнали от края на 20 –те години и много активно през 1958 -1960г. После намира съмишленик в лицето на асистента от Държавната политехника арх.Пею Бербенлиев и след техническата подготовка издават през 1963 година „Брациговските  майстори строители през ХVІІІ ХІХ век и тяхното архитектурно наследство“ – единствен научен труд в България, посветен на една от най - големите школи  у нас през Възраждането.
Владимир Партъчев има разностранни интереси – събира текстовете на над 150 брациговски народни песни, които се намират в научния архив на Националната библиотека и в Градския исторически музей – Брацигово. Той е запален турист от юноша до края на живота си. Участва в ръководството на БТС.  Музикалните му влечения го правят редовен хорист в някогашния хор „Георги Кирков“, а по -късно и председател на едноименната музикална кооперация.
Владимир Партъчев е носител на орден „Кирил и Методий“ – ІІІ степен и много други отличия.
Почетен гражданин на Брацигово от 2017г.

проф. арх. ПЕЮ БЕРБЕНЛИЕВ

/1923-1999/

Проф. арх. Бербенлиев е първият председател на Българския национален комитет на ИКОМОС и е сред основателите на международната организация във Варшава през 1965 г. Участник е в приемането на Венецианската харта.
От 1967 до 1984 г. е ръководител на катедра „История и теория на архитектурата“. Оглавяващ  катедрата, проф. арх. Бербенлиев поставя основите на ново направление в архитектурното  образование – Опазване на архитектурното наследство.
През периода 1963-1973 г. е директор на Института за паметници на културата, а от 1973 г. е заместник-председател на Комитета за изкуство и култура.
За приноса си към българската култура проф. арх. Пейо Бербенлиев е награден с ордените „Кирил и Методий“ I степен през 1970 г. и „9 септември 1944“ II степен през 1974 г.
През 2005 г., по инициатива на проф. д.т.н. инж. Веселин Венков, е учредена стипендия „Проф. арх. Пейо Бербенлиев”, която се връчва всяка година на някой от редовните дипломанти в катедра „История и теория на архитектурата”. Почетен гражданин на Брацигово от 2017г.

академик – професор КРУМ ДАМЯНОВ

Роден на 31 август 1937 година. През 1962 година завършва Висшия институт за изобразително изкуство в София, специалност „Декоративно-монументална скулптура“ при професор Любомир Далчев. От 1969 до 1994 година последователно е преподавател, доцент, професор към катедра „Рисуване и моделиране“ към Архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство в София. От 1994 година е професор към катедра „Скулптура“ на Националната художествена академия.
Носител на високи съюзни и държавни отличия – наградата „Иван Лазаров“ за Монументална скулптура за 1965 и 1982 година. Лауреат е на Димитровска награда. През 2009 година е отличен с Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“. Избран за академик на БАН на 9 май 2015 година. През май 2016 година е отличен с орден „Стара планина“ – първа степен.  Автор е на Мемориални ансамбли - „Създатели на българската държава“ над Шумен, изглед отвътре, Мемориален ансамбъл „Асеневци“ във Велико Търново, детайл, Мемориален ансамбъл „Бранителите на Стара Загора“ в Стара Загора.

Монумент „Камбаните“ край София, детайл – Людмила Живкова
1977 – „Бранителите на Стара Загора“ („Самарското знаме“), Стара Загора
1981 – „Създатели на българската държава“, Шумен
1985 – „Асеневци“, Велико Търново
Монументи
1978 – „Знаме на мира („Камбаните“)“, София
1983 – „Часовникова кула“, Хасково
1988 – „Софроний Врачански“, Враца
1993 – „Разпятие“, Кюстендил
Монументална пластика
1986 – „Бик“, Констанц, Германия
1992 – „Елин Пелин“, Борисова градина, София
1993 – „Георги Аспарухов“, София
1994 – Кръст над църквата „Света Петка Българска“ край Рупите
2002 – „Един тон във въздуха“, колекция „Вутен“, Белгия
2003 – „Корида“, колекция „Вутен“, Белгия
2004 – „Сатурналии“, колекция „Вутен“, Белгия
2015 - "Орфей", Метростанция "Летище София"
Кавалетна скулптура - Притежание на галерии и частни колекции в Австрия, Белгия, България, Германия, Норвегия, САЩ, Франция, Холандия, Южна Корея.
Изложби. Почетен гражданин на Брацигово от 2017г.

ст. н. с. І ст. проф. д-р ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА

/1930–2007/

Българска езиковедка ученичка на Любомир Андрейчин. Цялата ѝ кариера преминава в Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките. Преподавала е в Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ и в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Тя е авторка на многобройни публикации по синтаксис на съвременния български книжовен език, по история на новобългарския книжовен език, по езикова култура и езиково строителство. Редактор и съавтор на 3-томната академична Граматика на съвременния български книжовен език. Отговорен редактор и автор в Правописен речник на съвременния български книжовен език (1983/1995). Отговорен редактор и съавтор на еднотомната академична История на новобългарския книжовен език (1989 г.). Почетен гражданин на Брацигово от 2021 г.

ХРИСТО ТРАЯНОВ

/1926–2015/

Български писател, публицист, издател, гл. редактор, ветеран и общественик. Почетен гражданин от 2022 година с Решение №№529/30.09.2022г на Общински съвет - Брацигово.

Роден на 20 март 1926 г. в гр. Брацигово. Той е четвъртото дете на Мария и Стоян Троянови. Първородният им син – Любомир умира в юношеските си години, а третото дете в семейството – Пенка умира на 19 години от левкемия. Остават живи двамата братя Ангел и Христо. Хр. Траянов е правнук на Поп Сокол (свещеник Никола Троянов) – съорганизатор на Априлското Въстание, председател на Брациговския революционен комитет, учител и свещеник. Бащата на Хр. Траянов – Стоян Троянов е участник в Първата световна война, а самият Христо Траянов е бил доброволец във Втората световна война. За своето участие във Великата Отечествената война, както и за своята обществено-патриотична дейност и професионализъм, той е многократно награждаван с различни грамоти, награди, ордени и медали сред които: Орден Народна република България, Орден Кирил и Методий, Орден Червено знаме, Орден за Военна заслуга, както и с медалите: За Боева Заслуга, Георгий Жуков, 1300 години България, различни юбилейни медали, медали на Министерство на Вътрешните работи и др.

Първите години на Христо Траянов преминават в относителна бедност поради факта, че повечето пари с които разполага неговото семейство се използват за лечението брат му и сестра му. Още от съвсем малък, Христо е искал да се учи и е бил много разочарован, когато училището в гр. Брацигово отказва да го приеме, като ученик поради ненавършени 7 години. Придобива гимназиалното си образование в град Пазарджик – Пазарджишка мъжка гимназия, като често му се е налагало да изминава разстоянието от 20 км пеша от своя дом до гимназията. Като гимназист ръководи списание „Жар“ и публикува първите си стихосбирки „Зората изгрява“ и „Към нов живот“. По политически причини е изключен.

След завършването на гимназиалното си образование заминава за Прага, където първоначално записва медицина, но впоследствие се прехвърля във Висшата политическа школа – журналистически факултет. Там става главен редактор на седмичния български вестник „Трудов фронт“, съветник е на балканския отдел на в. „Руде Право“ и заедно с Ангел Вълчанов ръководят българската емисия на радио Прага – два пъти дневно. Владее български, чешки, полски, испански и руски език. От 1949 г. в ЦС на българските профсъюзи ръководи сектор „Печат“ – седмичните вестници, около двадесет на брой. Основател и главен редактор е на ‚Верен страж“ и гл. редактор на „Граничар“. Близо 7 години е главен редактор на военния вестник „На боеви пост“ и завежда печата на МВР.

Съосновател е на вестник „Труд“ и от репортер се издига до зам.-главен редактор и първи задграничен кореспондент в Москва, след това в Латинска Америка със седалища в Хавана. Носител е на златните пера на Съюза на българските журналисти и на в-к. „Труд“.

Работи в главна редакция на седмичния вестник на „София прес“ – „Софийски новости“ на английски, френски, немски, испански и руски език. Става и зам.-главен редактор на сп. „Българо-съветска дружба“. Дълго време работи и като главен редактор на „Профиздат“, което под неговото вещо ръководство от брошурно издателство се превръща в едно от най-големите издателства на страна за художествена литература. В Профиздат създава „Библиотека за работника“ едно от най-масовите издания за разкази от цял свят; „Библиотека за световна класика на работническа тематика“; „Библиотека около света“; „Библиотека за хумор и сатира“ и „Индулгенции“ Под негово ръководство излизат книгите „Повест за преживяното“ от Борис Дяков“ и „Барелеф на скалите“ от Алдан Семьонов“. Съдейства за излизането на книгите на Солженицин, които изиграват голяма роля за преориентацията на нашата интелигенция. Издава „Библиотека за работника“, която запознава българския читател с най-знаменитите писатели от Запад, Америка, Азия и Африка.

Христо Траянов е кръстник е на първите творби на Николай Хайтов, Пеньо Пенев, Дамян Дамянов, на прозата на Слав Хр. Караславов, на едни от най-добрите творби на Богомил Райнов, Александър Геров, Емил Манов, Андрей Гуляшки, Камен Калчев, Боян Болгар, Рангел Игнатов, и десетки други талантливи писатели.

Огромна е заслугата на Хр. Траянов за откриването и развиването на поета Дамян Дамянов. Неговата звезда изгрява, защото е бил открит и подпомаган от него през целия му земен път. Неслучайно на погребението на Дамян Дамянов реч държи Хр. Траянов. Дамян Дамянов посвещава и стихотворението „Завръщане“ на Хр. Траянов. През целия му живот Христо Траянов или „бай Христо“ (както са го наричали близките му приятели и познати) е помагал на всички хора и се е стремял всячески да подпомага професионалния прогрес на българските интелектуалци, както заради личното им израстване, така и заради приноса им към българската култура и държава. В едно свое писмо до Хр. Траянов, Дамян Дамянов казва „… И друго искам да ти кажа… Аз не познавам човек, който да е направил повече за писателите и поетите от теб. Това е нещо уникално, неповторимо. Прав беше бай Людмил Стоянов (академик), та ти и заплати ни даваше само и само да пишем за българския читател и българския народ…“ Известен е факта, че в годините, когато семейството на един от най-видните български художници на XX век – Атанас Яранов е било в много тежко материално положение, Хр. Траянов е помогнал и на тях. Синът на художника, Димитър Яранов (също известен и талантлив български художник) е казвал „нас (нашето семейство) другарят Траянов ни храни“. В приятелски отношения с Христо Траянов са били и художниците: Кирил Майски, Преслав Кършовски, Борис Димовски, и др. Христо Траянов е бил близък приятел и с видния български общественик, поет, сатирик и дисидент Радой Ралин. Заедно с Борис Димовски, Христо Траянов и Радой Ралин създават библиотека „Амфора“.

Сред близките приятели на Хр. Траянов се открояват имената на: Дамян Дамянов, Рангел Игнатов, Андрей Гуляшки, Слав Караславов, Константин Паустовски, Анатолий Приставски, и др.

По време на своята журналистическа кариера Христо Траянов е бил приеман от най-значимите фигури на XX век. Създава се приятелство между Хр. Траянов и маршал Георгий Жуков, който макар и критикуван в същото време е персонално отговорен за разгрома на Адолф Хитлер и неслучайно маршал Жуков приема парада на победата във Великата Отечествена Война. Траянов се сприятелява и със знаменития конструктор Андрей Туполев, който го награждава персонално с личната му значка. Сприятелява се с личности, като Александър Бек, Иля Еренбург, Александър Кривицки, Академик Людмил Стоянов, Академик Кербабаев, Алексей Хоменко, Густа Фучекова, Ян Масарик, и др.

Христо Траянов е автор на повече от 20 книги – пътеписи, разкази, повести и романи. Автор е на първите български книги за Сибир и Славчо Васев, като председател на Съюза на писателите го нарича „откривател на Сибир за българите…“ Неговото перо създава и едни от първите български книги критикуващи тоталитарната система – трилогията „Цената на щастието“ /романите „Паметта на сърцето“, Законът на истината“ и „Мъртви между живи“. Заради своята трилогия Хр. Траянов бива дисциплинарно уволнен от тогавашните български власти. През 1967 г. заедно с неговите колеги Слав Хр. Караславов и Рангел Игнатов, Христо Траянов печели първа награда с книгата им „Страната където слънцето не залязва“, като избора на книгата е бил направен измежду 20 000 книги. През 1968 г. Христо Траянов публикува сборник с разкази „Легенда за розата“, която е издадена в над 3 милионен тираж. Книгите му са преведени на 24 езика, включително финландски, английски, арабски, персийски и японски.

Христо Траянов е женен за българската лекарка д-р Елена Траянова, гинеколог, преподавател в Медицинска академия. Наградена е с медал за принос в развитието на СБАЛАГ „Майчин Дом“. Имат дъщеря – Мария Траянова, кинорежисьор и документалист, завършила Институт по кинематография „Герасимов“, награждавана многократно за своите филми на национални и международни конкурси и форуми.